Петък,13-ти ноември 2015.Един обикновен ден. За мен. За вас.За България. Може би и за света. Нормален ден дори за Париж, или поне до 22.30 – часа на първия атентат. И изведнъж всичко спира да е същото. 129 загинали, и над 300 ранени – това не са само цифри, това са хора, човешки съдби, които са потъпкани в името на някаква кауза. „Кауза“ – дума, звучаща ми толкова грозно и грубо, а дори и не съм сигурен, че я използвам правилно. Не, това не е кауза, това е идея, може би, грешни ценности, мога да го нарека дори промиване на мозъка и психоза, защото няма нормален човек, който би направил подобно нещо. Не е виновна религията, не е виновен Аллах или Исус, или Изида (ISIS) – виновни са хората. Само и единствено те. Виновни са онези, които в името на проповядването на своите извратени каузи, на своите извратени идеи за начина, по който земята трябва да е устроена, са готови за се самоубият, като преди това избият толкова много невинни хора.
На следващият ден след пускатето на хаштага #PrayforParis в социалните мрежи и аз го публикувах на стената си. След това се замислих и си помислих, че има грешка, ние не трябваше да се молим за Париж, трябваше да се помолим за света. Защото там, където днес стои знамето на Франция, утре може да стои това на САЩ,Германия,Италия,Русия,България дори. Въпросът не е в това дали сме солидарни с Париж,Сирия,Ливан,Египет и всички други,въпросът е да не се случват подобни неща. Въпросът е да се спре това насаждане на омраза и в това, да сме една идея по – добри.
Дойде и момента, в който всички избухнаха срещу солидарността на Facebook и знамената на профилите. Прочетох толкова отвратителни неща, че чак ми стана обидно, че деля територията на една страна с подобни индивиди. Било фалшиво, било грозно, защо не сме се молили така за България. Спрете се, бе, хора!!! Вашата антипатия е грозна. Вашето затваряне е грозно! Изобщо това, че коментирате подобна трагедия с такава лека ръка е повече от грозно. Престанете с тази заблуденост, престанете да се затваряте зад стените на дома си и да се радвате, че не се е случило на вас, поне за минута помълчете за това, че 129 живота са били приключени просто така. Започнете да мислите по – глобално и спрете да се обграждате със стереотипи.
Да,аз съм Париж,НО не съм забравил Батак. Да, аз се моля за Париж, но съм спрял да се моля за България. Да, аз сложих знамето на Франция, но не защото искам всички да ме харесват и да покаже колко съм готин и модерен, аз го сложих, защото ми пука, защото не искам да се събуждам всеки ден с мисълта, че може да не си легна жив. Защото аз искам да живея в спокойствие, а не всекидневно да слушам за убийства и атентати.
Аз не се моля просто за Париж, не се моля само за Ливан,Либия,Сирия,Германия и други, аз се моля за СВЕТА, защото ако винаги стоим безучастно и просто подминаваме всичко с идеята, че нещата просто така се случват, ще продължим да осъмваме с различни знамена по профилите си.
АвторЪТ 